:: Начало Национален клуб българско гонче :: Полезни връзки  :: Карта на сайта 
Новини
За клуба
За гончето
Стандарт на породата
Работни изпитания
На лов с гончета
Развъждане
Клубни мероприятия
Документи
Галерия
Видео
НКБГ в медиите
Приятели на НКБГ
Контакти
 
За гончето

Произход и породоформиране на българското гонче

Тихомир Тодоров,
Силистра, 2010 год.

Българското гонче е част от групата гончета, които са разпространени по територията на целия Балкански полуостров и е една от най-старите ловни породи кучета, срещащи се по нашите земи. За това свидетелстват запазилите се до наши дни, писмени и културни паметници от древността. Според словенският кинолог от близкото минало д-р Локар, още в периода около 2000 година преди новата ера древните Елини, населяващи Северозападната част на Балканският полуостров са използвали за ловни цели гончета от този тип. Сведения за тях се намират и в трудовете на Ксенофонт и Арион, живели и творили в периода около VII - VI век преди христа.

Измежду откритите антични паметници на културата от епохата на тракийските и келтските племена по земите на днешна България, личи че във вековете V - III преди христа, ловците - траки и келти са били придружавани в дългите и изтощителни ловни излети от кучета близки по ловни качества и екстериор до нашето гонче.

По време на турското владичество, завоевателите кръстосват местните ловни кучета с доведените от тях малоазийски хрътки, а в последствие и с дребноръстовите си и бавно гонещи гончета.

В периода след освобождението, България била напускана масово от тукашните турци в посока Османската Империя. Сред тях били и голяма част от феновете на ловът с гончета, които заминавайки несъмнено отвеждали със себеси и ловните си помощници - гончетата. Тези запалени копойджии изнесли солидна група кучета, което в последствие указало влияние върху местната популация и пряко е навредило върху развитието на породата.

Цената на едно гонче се е определяла на база това колко пъти ще може то да прекара дивеча пред ловеца. За да се сметне за издържан изпита на кучето е трябвало да прекара заека най-малко три пъти пред ловеца и тогава получавало оценка „добър”, а цената му била една златна лира. Ако продължало да гони заека то получавало по още една лира за всеки кръг.

Съществува предание за един такъв изпит в околностите на Шумен, където прочутото гонче на Митхад паша на име Мурад заслужило десет златни лири, което ще рече че е успяло да прекара дивеча 12 пъти пред очите на на ловеца. Същият този Митхад паша казвал на българите „пазете копоите си, щото те нямат равни”...

Запален по нашите гончета бил и друг валия, Плевенският управник – Осман паша. За него се знае, че когато след дългата обсада на Плевен русите го задържали бил на лов и заедно с съпътстващите го хора имало соколи и шест трицветни и лудогорски гончета. Първото нещо, което помолил пленникът било да бъдат нахранени и добре гледани кучета му...

Данните от по-ново време сочат, че типични представители на Българското гонче са се запазили и се срещат в района на Лудогорието (простиращо се на територията на Разградска, Шуменска, Русенска и Силистренска области), Софийското поле и Родопите (Кърджалийско), поради което до скоро породата се наричаше Лудогорско или Делиорманско гонче.



д-р Тодор Гайтанджиев

Най-новата история на българското гонче, започва през 1968 година, когато д-р Тодор Гайтанджиев написва първият стандарт на породата и пише няколко статии в печата.

През 70-те години на изминалия век, тогавашният министър и ревностен почитател на лова
с кучета, Пенчо Кубадински събира типични кучета от района на Лудогорието и сформира малък питомник на територията на ДДС „ВОДЕН”, находящо се в Разградска област.
Там се поставя и начало на племенната работа с породата.

В края на седемдесетте години БЛРС построява по италиански модел, новаторска за онези години Ферма за Чистопородни Ловни Кучета (ФЧЛК), разположена във Фазаново Стопанство „ДУНАВ” - гр.Русе. За целат на развъждането се внасят фокстериери, ягдтериери, островни и континентални птичари. Поставя се за цел да се издири и стандартизира Българското гонче, като самостоятелна порода. За целта от 1978 до
1985 година се изнамират около 350 кучета, правят се пълни измервания на 25 животни и се прави нов стандарт. Създават племенно стадо и се започва целенасочено развъждане.



Ферма за Чистопородни Ловни Кучета - гр. Русе.

Д-р Виктор Лозенски и д-р Любомир Мутафов обикалят страната и отвеждат във Фермата всяко доближаващо се максимално до стандарта и нужно им за племенното дело гонче.

Със събраните нужни аборигенни гончета започват селекциониране в няколко направления: перфектен екстериор и физически данни, запазване и доразвиване на работните качества,
издражливост, уеднаквяване и еднотипност на популацията и най-важното за всяка порода обособяване на вътрепородни кръвни линий.

Резултатите не закасняват и още през месец юни на 1981 година, по време на провеждащото се тогава в гр. Пловдив, Световно Ловно Изложение - EXPO’81, страната ни показва Българското гонче като обособена и самостоятелна порода. Този момент се оказва своеобразен връх в българската киноложката дейност, който Световната Киноложка Федерация (FCI) оценява и поканва БФК (понастоящем БРФК) за асоцииран член. На този мащабен форум Българското гонче получава известност и с него имат честта да се запознаят водещи кинолози от целият свят, които впоследствие разнасят информация за съществуването му повсеместно.

През 1986 година, д-р Виктор Лозенски изготвя нов стандарт на породата, който е предложен на Международната Федерация по Кинология (FCI) за утвърждаване на породата. От FCI одобряват под временен номер 334 стандарта на българското гонче, но по-късно изискват допълнителни сведения и документи, които ние не предоставяме и логично гончето ни е свалено от регистрите на международната федерация.

За голямо съжаление след този пиков момент породата тръгва надолу...



Асен - № 404 / 83, един от основателите на създадените линии във ФЧЛК - гр. Русе.

Някога във „Фермата” съществуваха вътрепородните линии на АСЕН - № 404/83, БОБИ - № 125/81 и ЦАР - № 419/83. В по-късен етап там бе изпозвана и кръвта на аборигените мъжкари МУРДЖО, МАДЖАР, ШОПАР и др.

Към настоящия момент съществуват няколко обособени вътрепородни линии с които се работи и няколко стари линии, които се въстановяват и развъдчиците се стремят те да не изчезнат. По известни родоначалници на такива кръвни линии са Тарзан, Балкан I, Джони, Арап, Горан и вече по-новите линии създаващи се от синовете на Тарзан и Джони – Бруно, Чалдо, Оскар, Блонди и т.н. Съществува риск да съм пропуснал някоя линия или разплодник,
За това моля да бъда извинен.

За щастие през последните десетина години у нас се забелязва нарастващ интерес към отглеждането и ловуването с българско гонче и нормално на дневен ред излиза основанта цел пред породата – нейното международно признание. За целта бе създаден и Национален
Клуб Българско Гонче (НКБГ), който обединява в себе си голяма част от развъдчиците, гледачите, ползвателите и обикновените любители на породата. Една от най-големите задачи на клубът е международното признаване на породата и вчастност сертифицирането и от най-голямата и най-уважавана киноложка организация в света FCI. За тази цел обаче, всички радетели за запазването и популяризирането на Българското гонче трябва да помагат на националната структура и да регистрират кучетата и кучилата си, да предоставят изнамерени от самите тях стари фотоси и родословия на вече споминали се кучета.
С помоща на всички любители породата ще постигне този дългоочакван успех в
най-скоро време!

[Обратно в За гончето]
  Copyright (c) 2010 - Национален клуб българско гонче