:: Начало Национален клуб българско гонче :: Полезни връзки  :: Карта на сайта 
Новини
За клуба
За гончето
Стандарт на породата
Работни изпитания
На лов с гончета
Развъждане
Клубни мероприятия
Документи
Галерия
Видео
НКБГ в медиите
Приятели на НКБГ
Контакти
 
За гончето

Наша порода получи международно признание

д-р Виктор Лозенски - експерт кинолог,
сп. " Лов и риболов", юли 1998 г.

Изминатият десетгодишен път до утвърждаването на породата Българско гонче от Международната федерация по кинология беше дълъг и труден.

Първите организирани издирвания на елитните кучета от тази порода започнахме през 1978 год. и завършихме в 1985 год. Това е времето, през което активно работихме върху породата - извършихме бонитировка на 350 мъжки и женски кучета, открити в Разградски, Търговищки, Шуменски, Софийски и Кърджалийски регион. От всички прегледани кучета на изложбите на 25 екземпляра, типични представители на породата, направихме телесни измервания, характерни за породата, които през 1984 година обработихме компютърно в изчислителния център в Пловдив. Получените резултати от математическата обработка на отделните показатели при всички кучета по пол се покриваха. Това ни даде основание да приемем, че българското гонче е консолидирана порода, да изготвим необходимия стандарт и да предложим на МФК в Белгия нейното утвърждаване.

Спазихме и едно важно изискване на МФК - да представим кучето на обществеността. За да получи и международно признание, около 250 гончета показахме на участниците в Световното ловно изложение ЕКСПО'81, проведено в гр. Пловдив. Общото впечетление, изразено от всички международни киноложки съдии, беше положително.

През 1979 год. във фермата за развъждане на чистопородни ловни кучета в гр. Русе, собственост на БЛРС, създадохме секция "Българско гонче" с цел задоволяване нуждите на ловците с чистопородни гончета за лов на диви свине. Основните мъжки разплодници, които използвахме в развъждането на този вид кучета, бяха: ЦАР - дал потомство от 125 приплода; БОБИ - дал възпроизводство над 135 приплода; АСЕН - станал баща на 120 приплода. Посочените елитни мъжки кучета, използвани по линии в развъждането, създадоха потомство, което се разпространи в цялата страна. Искам да отбележа, че много ловци кинолози, привърженици на породата, помогнаха за нейното усъвършенстване и разпространение. Ловците развъдчици Борис Ласков, Боян Папазов, Петър Димов, Николай Тотев и други, чрез прецизна селекция по отношение на ловни, физически и екстериорни качества постигнаха за кратко време чистота на породата и я утвърдиха в ловните среди, за което сега изказвам моята благодарност.

Българското гонче е едно от най-старите кучета в нашата страна. Множество исторически документи и културни паметници сочат, че в далечното минало траките и келтите, обитавали тогава Тракия, са ловували по нашите земи с подобни кучета. По-новите данни доказват съществуването на висока популация на българско гонче в района на Лудогорието, простиращо се на територията на Разградски, Търговищки и Шуменски окръзи. При нашето изследване установихме, че породата е най-широко разпространена в югоизточната част на Родопите - Кърджалийския регион.

Основни характеристики

Българското гонче е специализирано в лова на диви свине. Благодарение на дългогодишната селекция то съчетава в себе си великолепни генетични качества: силно обоняние, прекрасна ориентация, голяма енергия и неизчерпаема издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена, както и силна страст към дивеча, която понякога затруднява контрола върху поведението на кучето - качество, уважавано от ловците.

Силното обоняние, развитият му слух и физическата издръжливост му позволяват да работи в тежки пресечени планински местности, обрасли с гъста горска растителност. То без грешка се ориентира в районите, в които ловува и винаги се завръща при стопанина на мястото, откъдето е започнал ловът. Гончето преследва дивите свине продължително време и ги облайва с ясен, кадифен, баритонов глас.

Българското гонче е средно голямо куче със силно, елегантно и хармонично тяло. Височината при холката на мъжките е 54 до 58 см, а за женските - от 50 до 54 см. Средното тегло за двата пола се движи между 18-25 кг.

Главата е със средни размери. Достига на дължина до 22 см, суха, пропорционална към тялото. Характерната породна особеност на гончето е хоризонталното държане на главата по отношение на тялото. Преходът от черепа към муцуната на носната чупка е с лек наклон. Муцуната е леко дълга, с прав профил. Ноздрите са умерено широки, с черен цвят. Билатерално на муцуната се намират две бемки, обрасли с няколко косъма. Бърните на устата са прилепнали към челюстите и необразуват гънки.

Зъбите са развити, здрави, с бял цвят, правилно наредени във венеца и прилепват плътно един към друг. Захапката е ножицовидна.

Очите са разположени косо, средно големи, с лек овал. Цветът им е от светло до тъмнокафяво. Погледът е интелигентен и изразителен. Ушите са висящи, със заоблени краища в долната част и леко прилепват към главата.

Вратът е средно дълъг, силно замускулен и без гънки. Разположен е под ъгъл 45 градуса към тялото и е леко вирнат нагоре и напред.

Тялото е развито, здраво и покрито с релефни мускули. Гръдният кош е мощен, широк, овален и слиза на нивото на лакетната става. Холката е замускулена. Гърбът е прав, широк, достатъчно дълъг и плавно преминава в таза. Крупата е леко наклонена, силна и покрита с много добре развита мускулатура. Опашката е свързана по-ниско от гръбната линия. В основата е по-дебела и постепенно изтънява към върха. Покрита е с по-дълги косми и на дължина достига до скакателната става. При възбуда или по време на лов стои изпъната или леко вирната над гърба. Коремът е прибран.

Предните крайници са сухи, здрави, мускулести, с добре очертани кръвоносни вени и сухожилия. На дължина достигат от 28 до 31 см. Гледани отпред, в горната си част са леко отворениотвътре навън. Плешката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът на свързване на лопатката с раменната кост е 105 градуса. Лактите са успоредни, близко до тялото и насочени назад.

Задние крайници са успоредни, здрави и покрити със силно развити мускули и добре очертани кръвоносни съдове. Скакателниата става е развита и свързана под ъгъл 140 градуса.

Пръстите на лапите са прибрани и прилепнали един към друг. Завършват с развити и здрави тъмно оцветени нокти. Възглавничките са твърди, имат овална форма и синьочерен цвят. Накои кучета се раждат с пети пръст на задните крайници, което не се приема за недостатък. Същия се премахва чрез оперативна интервенция.

Костната система е масивна, здрава и добре свързана. Обиколката на китката при мъжките се движи от 11 до 12 см, а при женските от 10,5 до 11 см. Кожата е елсатична, с тъмносин цвят и прилепнала плътно към тялото. Мускулите са развити и релефно изпъкващи. Покривният косъм на тялото е къс - 3 см и добре приляга към кожата. Подкосъмът е гъст и мек. Космите по холката, гърба, опашката и задната част на крайниците са значително по-дълги.

Основният цвят е блестящ, антрацитеночерен, със светлокафяво по вътрешната част на крайниците, около устата, бузите, долната част на опашката и около ануса. Бялото петно има ограничени размери и е разположено на гръдния кош. Характерна особеност за българското гонче са малките петънца, разположени над очите и над вътрешния очен ъгъл.

Както при всяка порода, така и при българското гонче съществуват недостатъци. Те биват допустими, които намаляват екстериорната оценка, и дисквалифициращи, т.е. такива, които са причина за отстраняване на кучетата от развъждане.

Допустимите или серизони недостатъци са:
широка и груба глава, изпъкнала окципетална черепна издатина, малки и кръгли очи, силно окосмени уши, къс и тесен гръб, слабо замускулена крупа (задница), груба и прекомерно окосмена, къса или много дълга опашка, дълги крайници, широко отворена лапа (пръсти), недостатъчно прилепнал към тялото косъм, бели петна на края на опашката и в основата на главата.

Дисквалифициращи недостатъци:
неуравновесена нервна система - страх от изтрел, тежка и несиметрична глава - клинообразна или квадратна, ясно изразена носна чупка, светлокафява или депигментирана носна гъба, слаби зъби - разкривени или липсващи, неправилна захапка, светли очи, дълги уши, къс врат, слабо развит гръден кош и странично сплеснат, изпъкнал стернум, гръб - седлест или шарановиден, смъкната задница, ниско поставена опашка, къси крайници, бели нокти, груб и дълъг косъм, бели петна по врата и тялото, едностранен или двустранен крипторхизъм, кастрирани екземпляри.

Независимо, че българското гонче е одобрено като наша родна порода, селекционерите трябва да спазват едно важно условие на федерацията - напрекъснато да усъвършенстват породата по екстериорни и интериорни качества с цел запазване на генетичния фонд на българското гонче. В противен случай за кратко време може да настъпят тежки увреждания.

[Обратно в За гончето]
  Copyright (c) 2010 - Национален клуб българско гонче