:: Начало Национален клуб българско гонче :: Полезни връзки  :: Карта на сайта 
Новини
За клуба
За гончето
Стандарт на породата
Работни изпитания
На лов с гончета
Развъждане
Клубни мероприятия
Документи
Галерия
Видео
НКБГ в медиите
Приятели на НКБГ
Контакти
 
За гончето

Българското гонче – история с бъдеще!

www.nkbg.eu


Българското гонче според класификацията на FCI спада към Група VI, секция 1.2 – гончета със среден ръст. В миналото е било специализирано основно за лов на заек, а в последните 40-50 години в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на всякакъв космат дивеч. Притежава великолепни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост. Средно на ръст, със силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат.

Българското гонче е една от най-старите ловни породи на Балканския полуостров. За това свидетелстват запазилите се до наши дни писмени и културни паметници от древността, картини и др. Сведения за българското гонче се намират в трудовете на Ксенофонт и Арион, живели и творили в периода около VII - VI век пр.н.е.. Тези кучета са били използвани за лов от траки, келти и илири. Според словенският кинолог д-р Локар, още в периода около 2000 година пр.н.е. древните Елини ловували с гончета от този тип. Изледователят Хегедорф изказва становище, че нашите гончета имат азиатски произход. За разпространението на тези кучета на Балканският полуостров, както и по други места са спомогнали войните, които са причина за пренасянето им от една страна в друга. Друга основна причина е и това, че кучетата често са ставали разменна монета или са били подарявани от владетел на владетел в знак на доброжелатество.

По време на турското владичество, завоевателите кръстосват местните ловни кучета с доведените от тях малоазиатски хрътки, а в последствие и с дребноръстовите си и бавно гонещи гончета. Съществува предание за провеждането на изпит в околностите на Шумен, където прочутото гонче на Митхад паша на име Мурад заслужило десет златни лири, което ще рече, че е успяло да прекара дивеча 12 пъти пред очите на на ловеца. Същият този Митхад паша казвал на българите „пазете копоите си, щото те нямат равни”... Запален по нашите гончета бил и друг валия, Плевенският управник – Осман паша. За него се знае, че когато след дългата обсада на Плевен русите го задържали бил на лов и заедно с съпътстващите го хора имало соколи и шест лудогорски гончета. Първото нещо, което помолил пленникът било да бъдат нахранени и добре гледани кучета му...

Доказателство за българския произход на гончето са картините на чешкия художник Ярослав Вешин, който е живял и творил в България от ноември 1897 год до 1915 год. Много точно е пресъздаден характера и екстериора на българското гонче в картините му „Връщане от лов”/1909 г/, „По следите на дивеча” /1910 г./, „Ловец (Есен)” /1910 г./, „Ловец с хрътки” /1911 г./, „Връщане от лов” /1911 г./; „След лов на сърни” /1911 г./; „След Лов” /1915 г./.

Най-новата история на българското гонче, започва през 1968 година, когато д-р Тодор Гайтанджиев написва първият стандарт на породата, което обръща внимание към автохтонните кучета. В края на седемдесетте години Българският Ловно Рибарски Съюз (БЛРС) построява по италиански модел, новаторска за онези години Ферма за Чистопородни Ловни Кучета (ФЧЛК) в гр.Русе. Резултатите не закасняват и още през месец юни на 1981 година, по време на провеждащото се тогава в гр. Пловдив, Световно Ловно Изложение - EXPO’81, страната ни показва Българското гонче като обособена и самостоятелна порода. Спазено е важно изискване на МФК за международно признание - да се представи кучето на световната киноложка общественост. За целта около 250 гончета са показани на участниците в Световното ловно изложение ЕКСПО'81. Общото впечетление, изразено от всички международни киноложки съдии е положително. Този момент се оказва своеобразен връх в българската киноложката дейност, който Световната Киноложка Федерация (FCI) оценява и поканва БРФК за асоцииран член. На този мащабен форум Българското гонче получава известност и с него имат честта да се запознаят водещи кинолози от целият свят, които впоследствие разнасят информация за съществуването му повсеместно.

В периода от 1978 до 1985 година се извършва бонитировка на 350 кучета, изготвя се необходимия стандарт и се предлага на МФК в Белгия неговото утвърждаване. През 1986 година се изготвя нов стандарт на породата от д-р Виктор Лозенски, който е предложен на Международната Федерация по Кинология (FCI) за утвърждаване. От FCI одобряват под временен номер 334 стандарта на българското гонче, но по-късно изискват допълнителни сведения и документи, които не са предоставени и логично гончето ни е свалено от регистрите на международната федерация.

Най-важното за всяка порода е обособяването на вътрепородни линии. Основни разплодници, използвани през 80-те години, родоначалници на линии са: Цар № 419/83, Боби № 125/81, Асен № 404/83, Мурджо, Маджар № 974/90, Шопар и др. Към настоящия момент съществуват няколко обособени вътрепородни линии с които се работи и няколко стари линии, които се въстановяват и развъдчиците се стремят те да не изчезнат. По-известни родоначалници на такива кръвни линии са Тарзан, БалканI, Джони, Арап, Горан и вече по-новите линии създаващи се от Рамбо, Самурай, Боби, Ат, Арго, Чавдар и др. Достойни техни синове са Бруно, Чалдо, Оскар, Блонди и т.н. Посочените елитни мъжки кучета, използвани по линии в развъждането, създадоха потомство, което се разпространи в цялата страна. Много ловци-кинолози, привърженици на породата, помогнаха за нейното усъвършенстване и разпространение. Ловците развъдчици Борис Ласков, Боян Папазов, Петър Димов, Николай Тотев и други, чрез прецизна селекция по отношение на ловни, физически и екстериорни качества постигнаха за кратко време чистота на породата и я утвърдиха в ловните среди. Техни достойни наследници са Сълко Литов от Карлово, Сейхан Мухарем от Разград, Георги Узунов от Брестник, Пенчо Христозов от Бодрово, Васил Замфиров от Вършец, Иван Кръстев от Торос и др.

За щастие през последните двадесетина години у нас се забелязва нарастващ интерес към отглеждането и ловуването с българско гонче и нормално на дневен ред излиза основната цел пред породата – нейното международно признание. За целта бе създаден и Национален Клуб Българско Гонче (НКБГ), който обединява в себе си голяма част от развъдчиците, ползвателите и обикновените любители на породата. Една от най-големите задачи на НКБГ, който е член на БРФК е международното признаване на породата и в частност сертифицирането й от най-голямата и най-уважавана киноложка организация в света - FCI. С помоща на всички любители породата ще постигне този дългоочакван успех в най-скоро време!


The Bulgarian Hound - History with Future!



According to the FCI Classification the Bulgarian Hound (Bulgarian Gonchi) is a part of Group VI, Section 1.2 – medium sized hounds. In the past the hound was mainly specialized in hare hunting, and in wild-boar hunting in the last 40-50 years, but may be also used for all types of hairy game hunting. The Bulgarian hound is distinguished with magnificent physical qualities combined with excellent sense of smell, quickness of searching and following game, sense of orientation, unlimited energy and tenacity. This is a medium sized dog with a strong, harmonicand elegant body that is slightly prolonged.

The Bulgarian Hound is one of the oldest hunting breeds on the Balkan Peninsula. This is evidenced by the written and cultural ancient monuments preserved up to the present moment, including paintings, etc. Information about the Bulgarian Hound has been found in the works of Xenophon and Arion who lived and worked in the period of approximately the VII c. - VI c. BC. These dogs used to be used for hunting by the Thracians, the Celts and the Illyrians and. According to the Slovene cynologist Dr. Lokar it was back in the period of approximately the year of 2000 BC when the ancient Hellenes used to hunt with this type of hounds. The explorer Hegedorf expresses his position that our hounds are of Asian origin. The distribution of these dogs on the Balkan Peninsula, as well as on other places, has been contributed by wars being the reason for their carrying from one country to another. In addition, a main reason is also the fact that dogs often used to be the medium of exchange or used to be given as a gift from one king to another as a sign of goodwill.

Under the Ottoman rule conquerors crossed local hunting dogs with the Malaysian harriers, and later with small sized and slow hunting hounds. There is a legend about the carrying out of an examination in the suburbs of the town of Shumen, where the famous hound of Mithad Pasha called Murad won ten golden liras, meaning that it managed to carry the game 12 times in front of the eyes of the hunter. Mithad Pasha mentioned above used to say to the Bulgarian “take good care of your hounds because they are one of a kind”... There was also another vali who was a great fan of hounds, namely the ruler of Pleven – Osman Pasha. We know that during the long siege of Pleven the Russians caught him while he was hunting and together with his companions there were also falcons and six Ludogorski hounds. The first thing the captive asked for was to have his dogs well fed and well taken care of...

Another proof of the Bulgarian origin of the hound are the paintins of the Czech painter Yaroslav Veshin who lived and worked in Bulgaria in the period from November, 1897 until 1915. His paintings provide a precise picture of the character and appearance of the hound, namely: “The Return from Hunting” /1909/ and “On the Tracks of the Game” /1910/, “Hunter (Autumn)”/1910/, “Hunter with Hounds” /1911/, “The Return from Hunting” /1911/, “After Hunting Roes” /1911/, “After Hunting” /1915/.

The newest history of the Bulgarian hound starts in 1968 when Dr. Todor Gaytandzhiev wrote the first standard for the breed, which attracted the attention to the autochthonous dogs. At the end of the 1970s the Bulgarian Hunting and Fishing Union (BHFU) built according to an Italian model an innovatory for that time Farm for First Class Breed Hunting Dogs in the town of Russe. And the results were soon to come when in June 1981 during the World Hunting Fair – EXPO’81 our country presented the Bulgarian Hound as a detached and independent breed. An important requirement of the International Federation of Cynology for international acknowledgement, namely to present the dog to the world cynology public. For that purpose there were 250 hounds presented to the participants in the World Hunting Fair EXPO’81. The general impression expressed by all international cynology judges was positive. This moment turned out to be the peculiar peak of the Bulgarian cynology activity highly estimated by the World Cynology Federation (FCI - Fédération Cynologique Internationale), which then invited the Bulgarian Republican Federation of Cynology (BRFK) to become an associated member. At this large-scale forum the Bulgarian hound gained popularity, as leading cynologists from all over the world had the honour of being introduced to it, as they consequently distributed the information about the existence of the Bulgarian hound worldwide.

In the period from 1978 until 1985 a classification was made of 350 dogs, as the necessary standard was drawn up and proposed to the International Federation of Cynology in Belgium for approval. In 1986 a new standard was prepared for the breed of Dr. Viktor Lozenski, which was proposed to the International Federation of Cynology (FCI) for approval. The FCI approved the standard for the Bulgarian hound under temporary number 334, but later required additional information and documents, which were not submitted and therefore the Bulgarian found was deleted from the registers of the FCI.

The most important factor for each separate breed is the detachment of interbreed lines. The main brood animals used in the 1980s, being the founders of lines, are as follows: Tsar No. 419/83, Bobbi No. 125/81, Asen No. 404/83, Murdjo, Madjar No. 974/90, Shopar, etc. As at the present moment there are several detached existing interbreed lines to be worked with and several older interbreed lines, which are being restored, as breeders strive for keeping them existing. Some of the more famous founders of such blood lines are Tarzan, Balkan I, Johny, Arap, Goran, and some of the newer lines created from Rambo, Samurai, Bobbi, At, Argo, Chavdar, etc. Their worthy sons are Bruno, Chaldo, Oskar, Blondy, etc. The specified elite male dogs used according to lines in breeding, created generation that is being distributed on the territory of the whole country. A number of hunters-cynologists who are fans of the breed contributed to its improvement and distribution. The hunters-breeders Boris Laskov, Boyan Papazov, Petar Dimov, Nikolay Totev, etc. managed to achieve for a short period of time purity of the breed via precise selection with respect to the hunting, physical and appearance qualities, and managed to win recognition of it in the hunting society. Their worthy successors are Salko Litov from Karlovo, Seyhan Muharem from Razgrad, Georgi Uzunov from Brestnik, Pencho Hristozov from Bodrovo, Vasil Zamfirov from Varshets, Ivan Krastev from Toros, etc.

Fortunately, in the last twenty years there was a tendency in Bulgaria of increasing interest in the breeding of and the hunting with the Bulgarian hound, and thus naturally the question of present interest has become the main purpose of the breed, namely its international acknowledgement. The National Club of the Bulgarian Hound (NCBH) was established for that particular purpose uniting a great part of the breeders, users and fans of this breed. One of the main tasks of the NCBH, which is a member of the Bulgarian Republican Federation of Cynology (BRFK), is the international acknowledgement of the breed, and its certification in particular by the biggest and most reputable organization of cynology in the world, namely the FCI. This long-awaited success will soon be achieved with the help of all fans of the breed!

Der bulgarische Jagdhund – Geschichte mit Zukunft!



Der bulgarische Jagdhund nach der Klassifikation der FCI gehört zur Gruppe VI, Sektion 1.2 – Mittelgröße Laufhunde. In der Vergangenheit war es vor allem für die Jagd auf Hase, und in den letzten 40-50 Jahren in der Jagd Wildschweine spezialisiert, kann aber auch für Jagd auf Haarwild verwendet werden. Besitzt vorzügliche physikalische Eigenschaften, verbunden mit einem ausgezeichneten Geruchssinn, Flinkheit bei Suchen und Verfolgung des Wilds, Orientierungssinn, grenzenlose Energie und Ausdauer. Mittelgroß, mit einem starken, harmonischen und eleganten etwas längeren Körper.

Der bulgarische Jagdhund ist eine der ältesten Jagdhunderassen auf der Balkanischen Halbinsel. Beweis für dieses sind bis zum heutigen Tag erhaltene schriftliche und kulturelle Denkmäler aus der Antike, Gemälden u.a. Informationen für den Bulgarischen Jagdhund gibt es in den Schriften von Xenophon und Arion, die in der Zeit gegen VII - VI Jahrhundert v. Chr. gelebt und geschaffen haben. Diese Hunde wurden für die Jagd von den Thraken, Illyren und Kelten verwendet. Laut slowenischen Kynologe Dr. Locarno, in der Zeit um 2000 v. Chr. die alten Griechen haben mit Hunden dieser Art gejagt . Der Forscher Hegedorf befürwortet, dass unsere Jagdhunde asiatischer Herkunft sind. Für die Verbreitung dieser Hunde auf der Balkanhalbinsel und anderswo haben die Kriege beigetragen, auf Grung deren wurden die Hunde aus einem zu anderem Land transportiert. Ein weiterer Grund ist, dass Hunde oft Scheidemünzen wurden, oder vom Herrscher Herrscher als Zeichen des Wohlwollen geschenkt wurden.

Während der osmanischen Herrschaft kreuzen die Eroberer ihre kleinasischen Windhunde mit den örtlichen Jagdhunden, und später mit den kleinen langsameren Laufhunden. Es gibt eine Überlieferung über eine Prüfung in der Nähe von Shumen, wo der berühmte Jagdhund von Midhat Pascha namens Murad zehn goldene Lira verdient hat, was bedeutet, dass er 12 mal das Wild vor dem Jäger geführt hat. Derselbe Midhat Pascha sagte den Bulgaren: „Schützt ihre Jagdhunde, weil sie nicht seinesgleichen haben...“. Leidenschaftlich auf unsere Jagdhunde war ein anderer Herrscher, Plevener Regierender – Osman Pascha. Es ist bekannt, dass, wenn er nach einer langen Belagerung von Pleven von den Russen verhaftet wurde, war er auf Jagd mit begleitenden Menschen, Falken und sechs bulgarischen Jagdhunden. Das erste, um der Gefangene gebeten hatte, war, seine Hunde gefüttert und gut gepflegt zu werden.

Beweis für bulgarische Herkunft des Jagdhunds sind Gemälden des tschechischen Malers Jaroslav Veshin, der in Bulgarien von November 1897 bis 1915 gelebt und gearbeitet hat. Sehr genau hat der Maler den Charakter und die Außenseite des bulgarischen Jagdhund in seinen Gemälden "Rückkehr von der Jagd" / 1909 /, "Auf der Suche nach dem Wild" / 1910 /, "Jäger (Herbst)" / 1910 /, "Jäger mit Windhunden "/ 1911 /" Rückkehr von der Jagd "/ 1911 /" Nach der Hirschjagd "/ 1911 /," Nach der Jagd "/ 1915 /.

Die jüngste Geschichte des bulgarischen Jagdhunds begann im Jahr 1968, als Dr. Todor Gaytandjiev den ersten Standard der Rasse schrieb, wo er die Aufmerksamkeit auf örtliche Hunde richtet. Ende siebziger Jahren baut der bulgarische Jäger-und Fischerverband (BLRS) nach italienischem Design, innovative für diese Jahre Farm für reinrassige Jagdhunde (FRJH) in Russe. Das hat sich gelohnt und im Juni 1981 während der damals laufenden in Plovdiv Welt Jagdausstellung - EXPO'81, zeigt unseres Land den bulgarischen Jagdhund als eine gesonderte und eigene Rasse. Eine wichtige Voraussetzung der IFC für die internationale Anerkennung ist eingehaltet - den Hund vor internationalen Öffentlichleit vorzustellen. Zu diesem Zweck wurden etwa 250 Jagdhunde an den Teilnehmer des World Jagdausstellung EKSPO'81 gezeigt. Der allgemeine Eindruck von allen internationalen Richter ist positiv. Dieser Moment ist ein eigenartiger Höhepunkt in bulgarischer Kynologentätigkeit. Die Weltorganisation der Kynologie (FCI) hat das geschätzt und lädt den bulgarischen Jäger-und Fischerverband (BLRS) zum assoziierten Mitglied. Auf diesem wichtigen Forum bekommt der bulgarische Jagdhund Berühmtheit und führende Kynologen aus der ganzen Welt haben die Ehre ihn kennenzulernen. So wird der der bulgarische Jagdhund bekannt.

Im Zeitraum 1978-1985 wird Auswertung von 350 Hunden durchgeführt, den geforderten Standart vorbereitet und IFC in Belgien seine Genehmigung angeboten. Im Jahr 1986 wurde ein neuer Standard für die Rasse von Dr. Victor Lozenski ausgearbeitet, der der Weltorganisation der Kynologie (FCI) zur Genehmigung angeboten wurde. Genehmigt von der FCI unter forläufige Nummer 334 Standard bulgarischer Jagdhund. Später aber wurden zusätzliche Informationen und Dokumente, die nicht verfügbar waren, gefordert und unser Jagdhund wurde aus den Register der Internationalen Organisation FCI entfernt.

Die wichtigste Sache für jede Rasse ist die Bildung von inneren Rasseninien. Hauptzuchttiere in den 80er Jahren, Gründer der Linien sind : Tsar № 419/83, Bobby № 125/81, Assen № 404/83, Murdzho, Magyar № 974/90, Schopar, usw. Derzeit gibt es mehrere verschiedene Rassenlinien, mit denen gearbeitet wird, und einige alte Linien, die wiederhergestellt werden und die Züchter sorgen sich dafür, dass sie nicht verschwinden.. Bekanntere Stammväter von solchen vollblütigen Linien sind Tarzan Balkan I, Johnny, Arap, Goran und nun die neueren Linien von Rambo, Samurai, Bobby, At, Argo, Chavdar und anderet. Ihre ebenbürtige Söhne sind Bruno, Chaldo, Oscar, Blondie, usw. Diese Elithunde in Zuchtlinien verwendet, schufen Nachkommenschaft, die über das Land verteilt wurde. Viele Jäger-Kynologen, Anhänger der Rasse halfen für seine Entwicklung und Vertrieb. Die Jäger-Züchter Boris Laskov, Boyan Papazov, Peter Dimov, Nikolai Totev und andere durch eine sorgfältige Auswahl in Bezug auf die Jagd-, physischen und äußere Fähigkeiten erreichten in kurzer Zeit Reinheit der Rasse und festigten sie im Jägerkreis. Ihre würdige Nachfolger sind Salko Litov von Karlovo, Seyhan Muharrem aus Razgrad, Georgi Uzunov von Brestnik, John Hristosov von Bodrovo, Vasil Zamfirov von Varshetz, Ivan Krastev Toros und andere.

Zum Glück, in den letzten zwanzig Jahren gibt es wachsende Interesse an der Zucht und Jagd mit bulgarischen Jagdhund und natürlich in der Tagesordnung steht das Grundziel der Rasse - ihre internationale Anerkennung. Zu diesem Zweck wurde der Bulgarische Nationale Jagdhundverein (NJHV), der die meisten der Züchter, Benutzer und Fans der Rasse vereinigt. Eine der größten Aufgaben des NJHV, der Mitglied der BLRS ist, ist die internationale Anerkennung der Rasse und insbesondere ihre Zertifizierung von der größten und angesehenen Weltorganisation der Kynologie (FCI). Mit Hilfe aller Fans der Rasse wird es den lange erwarteten Erfolg bald erreichen!

EL SABUESO BULGARO - La historia CON FUTURO!



El SABUESO BULGARO es una raza de las mas antiguas en la peninsula Balcanica. Esto se ve de las descubiertas y conservadas hasta hoy escrituras, pinturas, figuras y otros hallazgos historicos desde el siglo VII-VI antes de Cristo. Datos de este perro se encuentran el los trabajos escritos de Ksenofont y Arion, que vivian en este tiempo remoto. Estos perros fueron usados para el ejersicio de la caza por los Tracios, Celtas e Ilirios .

El SABUESO BULGARO esta presente tambien en las pinturas de famosos pintores, uno de ellos Iaroslav Veshin, quien vivio I trabajo en Bulgaria desde el anyo 1897. Por desgracia se han conservado pocas de estas pinturas dedicadas exclusivamente al arte de la caza.
Segun el Dr Locard, cinologo slovenio, desde el anyo 2000 a. c. los Elinos cazaban con estos perros. El investigador Hegedorf opina, que parte de la procedencia del SABUESO BULGARO son asiaticas.

Para la propagacion de la raza importante papel jugaron los perros entregados como regalos de uno a otro monarcas, tambien las multiples guerras en la Peninsula Balcanica.
La historia contemporanea del Sabueso bulgaro comienza desde el anyo 1968, cuando el entonces regimen socialista, en concreto, sus liders se aficionan a la caza y dedican atencion al tema del perro sabueso autoctono. En un criadero de la Federacion Nacional de los cazadores se pone el principio de la consolidacion de la raza. Mas tarde copiando un modelo italiano se pone en funcionamiento un criadero de gran potencial donde verdaderamente se realiza un trabajo exepcional de genetica.
En el periodo 1978-1985 se realiza la toma de datos de mas de 350 ejemplares de la raza. Esto permite dar los primeros pasos para la elaboracion del Estandar de la raza y la solicitud ante FCI para su reconocimiento. Es Estadar se modifica en el anyo 1986 y FCI asepta con numero temporal 334 el Estandar del SABUESO BULGARO, mas tarde son exiguidos datos adicionales, los que no fueron aportados, lo que hizo que el Sabueso Bulgaro fuera excluido de los registros de FCI..
Al dia de hoy existen varias lineas geneticas como base de la raza, La suerte es que en los ultimos 20 anyos el interes por este perro aumenta. Esto pone como prioridad del dia el siempre deseado reconocimiento internacional. Con este fin se fundo el CUB NACIONAL DEL SABUESO BULGARO, afiliado a la FEDERACION BULGARA DE CINOLOGIA, con su gran objetivo - reconocimiento internacional de la raza y la sertificacion de la misma por la mas grande y respetada estuctura cinologica internacional - FCI.

[Обратно в За гончето]
  Copyright (c) 2010 - Национален клуб българско гонче