:: Начало Национален клуб българско гонче :: Полезни връзки  :: Карта на сайта 
Новини
За клуба
За гончето
На лов с гончета
Развъждане
Клубни мероприятия
Документи
Галерия
Видео
НКБГ в медиите
Приятели на НКБГ
Контакти
 
В медиите

Чалдо

сп. "Лов и Куче", януари 2011
Спомних си за старото ми гонче – отлично на работа и много привързано към мен куче. За това колко трудно ми беше да преодолея загубата му поради внезапната му смърт.
Причината за тези спомени беше телефонно обаждане на приятел в петъчната вечер на 17.12.2010 г. Разговорът беше кратък:
- Чалдо на Гошо умрял след тежка операция – каза той.
- Как е станало – попитах.
- Ударило го прасе, след 2-3 дни Гошо забелязал подуване в областта на корема, оперирали го и 1 час след операцията умрял.
Този разговор ме върна 3 години назад, когато загубих Рекс. Знаех как се чувства Георги – да загубиш куче като Чалдо не е лесно. Хич ме няма по изказването на съболезнования и успокояването, но му се обадих. Държеше се мъжки въпреки, че докато ми обясняваше какво се бе случило долавях нотки в гласа му, които издаваха голямата му мъка. Накрая ми каза:
- Ще си сипя една ракия за бог да прости Чалдо.
Сякаш се прощаваше с човек.

Чалдо (Кюнеца) е българско гонче със собственик Георги Узунов от Брестник, Пловдивско. През 1992 г на изложба в Пловдив, Георги купува бабата на Чалдо – Арта, родителите на която са от развъдника в Русе. Запложда я на Джони на Марин Арбалиев от Баня и от това кучило си оставя Петра – майката на Чалдо. Баща на Чалдо е известния на всички любители на българското гонче Тарзан на Тихомир Николов от Ботевград. На 16.07.2002 се раждат Чалдо, Вандо и три женски кутрета. Чалдо и Вандо остават у Георги. Когато са на 8-9 месечна възраст поради многото си кучета, той дава Чалдо у приятел в село Драгойново. Глиган убива едната му кучка няколко месеца по-късно и той си връща Чалдо обратно. Кучето започва да показва все по-добра работа. Гони само прасета и става отличен свинар. Собственикът му разказва много интересни случки с него - как колега ловец минава с лада нива през кучето, как падне ли прасе кучето не дава на никой да доближи падналото животно, дори и на Георги, как сече дълъг прът на който нанизва примка за да го свали от прасето, как със съчма преминала през кожата, гръбните мускули и спряла се от другата страна до кожата кучето продължава да гони прасе.
Името Чалдо му дава собственика затова, че е много „гламав, чалдисан”, куче с характер. По-късно идва и прякора му „Кюнеца”, даден му затова, че като млад е бил слаб и е изглеждал като тръба от печка набита на четири пръчки.
Интересен е случея с Фиата. Отиват в петък вечер в ловната вила. В събота се очертава да има добър лов. Чалдо е затворен да спи във Фиата, като стъклото е оставено отворено 2 пръста за да влиза свеж въздух. През ноща на 300-400 метра от колата минава сюрия с прасета. Чалдо ги надушва и се опитва да излезе. Сутринта резултата е кола без тапицерия.
Друг случай – гонка след гонка и .... нищо. Накрая се гони „Бозаджийкината кория” (по думите на Георги голяма колкото двора му). Ловците не очакват да се вдигнат животни от нея. Но „дъртия” (както Георги нарича Чалдо) вдига сюрия от 6 прасета – 3 големи и 3 приплода около 80-90 кг. От корията прасетата се насочват в дълбока угар, което ги забавя. Чалдо настига последното и го захапва. Надъвкан врат, умаляло прасе и куче, което стиска прасето здраво за врата. Георги не може да стреля. Вади ножа и приколва прасето.
Пак на лов. Чалдо вдига се сюрия. В суматохата и масовата стрелба падат 2 приплода. Ударена е по невнимание и майката, която се скрива в гората, близо до „Оджовия геран”. Пускат Чалдо по дирята. След малко започва да лае прасето на място. Георги тръгва към тях, но свинята го усеща и се вдига. След 10 минути кучето започва пак да лае на място. Този път обаче придвидливо е застанало зад свинята така, че тя се вдига към ловеца и е отстреляна.
На лов съм с Чалдо и двете му щерки – Перла и Чика. И двете кучки според скромното ми мнение показаха добра работа. Та едната доскорошна майка вдига и гони едно приплодче, което има неблагоразумието да се спре в една къпина. Младите кучета го лаят на място и тогава се намесва „дъртия” – захапва го за врата отзад и държи здраво. Собственика му хвърля пушката, вади ножа и го приколва. После бързо го връзва докато още стиска умиращото прасе, защото знае колко „лесно” му се взима паднало животно.
Чалдо е претърпял 8-9 сериозни операции и безчет козметични. Засегната голямата вена на шията, разпран зад ухото, множество удари в гръдния кош. Без досега да е засягана коремната кухина, с изключение на последния, фатален случай.
Чалдо не е секс маратонец. За 8 и половина години е заплодил около 20 кучки. Капризен при скачките. Собственикът му ми казва „първо трябва да го пусна да се наловува” или „най-лесно запложда в ловния сезон”. Въпреки това той остави поколение с Негра2 на Сълко Литов, 2 пъти с Астра на Сейхан Мухарем, с Линда на Мартин Мартинов, 2 пъти с Бомба на Георги Узунов, с Диана на Пенчо Христозов, с Арда на Ридван Неджиб, с Марта на Йордан Йорданов, с Тара на Желю Желев и други.
Голямата надежда и утеха на Геогри е 6 месечния син на Чалдо – Боян, който започна да показва добри данни за крехката си възраст в началната подготовка. Освен него ловецът има още два потомъка на Чалдо – Джери и Чика, които показват Чалдова техника на прасетата.
Загубата на Чалдо е голяма не само за Георги, но и за породата като цяло. Въпреки, че вече не е сред живите, Чалдо ще живее чрез оставеното от него поколение. Всяко едно „кюнче” ще ни напомня за големия боец.

На Георги Узунов
С уважение НКБГ
[още статии]
  Copyright (c) 2010 - Национален клуб българско гонче