|
|
 |
| За гончето |
|
Българското гонче - с паспорт за целия свят |
Интервю на Стефан Ланджиев и Райка Иванова с проф. Стоян Кушлев - председател на БРФК и зам. председател на СС на СЛРБ,
сп. " Лов и риболов", юли 1998 г.
|
- Проф. Кушлев, българското гонче вече е на световната арена. Какво означава това?
- Да, действително България е вече на световната киноложка арена с окончателно утвърждаване на българското гонче като самостоятелна порода. Голямо постижение е това, една страна да има своя собствена порода, която е вписана в класификацията на Международната федерация по кинология (МФК). Малко са страните, а те са с много добре развита кинология, които имат признати собствени породи. Това е едно признание за приноса в киноложкото дело, и за степента на киноложката култура в определена държава. Не може да не поражда чувство на гордост публикацията на Френската киноложка федерация за международната клсификация на ловните породи и на всички кучета, в която на второ място в шеста група виждаме българско гонче – Chein courant bulgare, както са го написали французите и както въобще е регистрирано след знаменитата порода Сен Хуберт, световно известна, кръв от която има във всички гончета на Европа. Това е един успешен финал на добре свършена работа от много киноложки кадри. И аз бих искал тук да спомена имената на доц. д-р Любомир Мутафов, на д-р Виктор Лозенски, които като специалисти и като ръководство (д-р Мутафов беше мой предшественик като Председател на БРФК) извършиха много навремето, за да може да се постави началото на процедурата. Вярно е, че тя закъсня. Аз бих искал тук да вметна нещо. Срещу нашата порода в МФК бяха повдигани няколко възражения, но задържането не беше толкова поради тях. Признаването и сега е и едно признание на ръста на българската кинология, защото беше трудно да се приеме от една страна, която не провеждаше международни киноложки изложения (CACIB). Тези породи се признават, за да бъдат показвани пред световната киноложка общественост на подобни прояви. България нямаше навика и традицията да провежда такива изложби. И с това, че през последните 5-6 години ние организираме годишно вече по няколко международни изложения, бяха отстранени и последните съмнения, които съществуваха в Комисията по стандартите на FCI (МФК). Така че за мен признаването на породата на българското гонче е признание за съвременния модерен ръст на българската кинология и на киноложкото дело в България.
- Безусловно, утвърждаването на една порода е продължителен процес. Бихме искали да Ви попитаме как се е работило и по-скоро как се работи сега за утвърждаването на породата?
- Аз познавам историята на събирането на материалите за породата от д-р. Лозенски, от д-р. Мутафов, които обиколиха страната, обхванаха всички селца на Кърджалийския и Делиорманския край, където бяха намерени най-типичните представители на тази порода, съхранили своите качества в течение на столетия. Как за доста солидни суми бяха закупени такива кучета от собствениците им, беше им обяснено значението на това и бяха предоставени на нашата ферма в Русе, откъдето започна развъждането и разпространението на гончето в страната. Разбира се, не може да не посочим и имената на отделни любители на породата, които сами отглеждаха кучета. Имахме такива в Делиормана, в Ловешко, в Кърджалийско и в други краища на страната. Сега една от основните задачи на нашата Национална ферма е да поддържа качествата на породата и да дава необходимия разплоден материал за българските ловци.
Всички проблеми около екстериора са изчистени и ние се стремим да поддържаме този вид в стандарта, който вече е утвърден от МФК.
- Нещо за усилията на отделни ферми, отделни ловци…
- Аз бих посочил Националната ферма, а имаме и един голям любител, етнически турчин – Сали Айшаров, който винаги има по 10-12 кучета от тази порода. Навремето той също даде разплоден материал за фермата. Неговото селце е на границата между Шуменския и Силистренския регион. И за двата района то стана своеобразен център, от който излизат кучета с изключително добри качества. Известно е, че ние държим не само на екстериора.
- На кои качества на българското гонче при селекционната работа сега и по-нататък трябва да се обърне особено внимание?
- Аз мисля, че наред с усилията по поддържане на екстериора, трябва да се поощри запазването на тези качества, които го правят знаменито ловно куче. Това са силното му обоняние, то в този смисъл почти се равнява с най-известните породи – Сен Хуберт и Блъдхаунд, голямата му упоритост и злоба при преследването на дивеча. Това куче е можеби едно от най-добрите, а при нашите условия – просто най-доброто за лов на диви свине, един опасен дивеч, при който от кучето се изисква и упоритост, и злоба, и храброст, и самоотверженост. Качества, които може би малко хуманизираме, но без тях не може да се ловува на този вид дивеч. Вие, г-н. Ланджев, също сте ловец и знаете какво е необходимо на едно куче, за да бъде добър свинар, а няма по-добри свинари в България от нашата собствена отечествена порода. В тази посока е необходимо да работят и селекционерите, и обикновените ловци. Например има ловци, като нашия познат Стефан Чакъров, както и брат му Светлозар Чакъров, които поддържат породата, отгледали са наколко поколения. Брат му и сега се грижи за 2-3 български гончета. Счетоводителят на ЛРД – Ловеч, Тотю Тотев, също не само поддържа породата, но има и малък развъдник и отглежда кучета с изключителни работни и екстериорни качества. Няколко пъти на наши национални изложби кучета от тази порода печелят първо място в този клас. Така че ние имаме симпатизанти и любители на породата – хора, които я пддържат и които могат да бъдат дадени за пример. Не мога да посоча всички…
- А има ли Национален клуб “Българско гонче”?
- Да, има, въпреки че никаква особена дейност не е афиширал. Той съществува, показа гончета на няколко изложби и специално бих поздравил усилията на този клуб, че заедно с Национален клуб “Българско пастирско куче” вече три години са главни организатори на прегледа на националните киноложки изложби в Плевен през месец март. Тази година не се състоя изложба по някои организационни причини, но през следващата отново ще се провежда. Ще го организират именно двата клуба с помощта на Плевенското киноложко дружество.
- Безспорно, тези селекционирани още в древни времена качества на българското гонче го правят интересно не само за нас, ловците, но и в чужбина. Какъв е интересът на чуждите ловци и селекционери към породата?
- След като тя окончателно е утвърдена и е влязла в класификацията на МФК (FCI), получава “син паспорт” за цял свят. Където и да се представи българското гонче, на който и да е CACIB, на която и да е точка в света, от Нова Зеландия до Патагония, до Аржентина, то трябва да бъде съдено от международните съдии. И което е много интересно, а класификацията, която е дадена в Международния бюлетин, са посочени и съдиите на тази порода, които вече не са българи. Ние, разбира се, уважаваме нашите български съдии, които много добре познават породата.
Това е първото, което бих споделил – че то получава паспорт за всяка изложба. От друга страна, вече от определени страни с висока киноложка култура, каквито са Испания, Португалия, има запитвания за нашата самостоятелна порода и след този интерес вероятно ще започне и покупка на кучета. И след като вече българското гонче е признато, ние ще започнем да го афишираме колкото може повече. Има един период на киноложка тактика – до окончателно признаване на дадена порода всяка страна си пази генетичния материал, за да не би да възникнат спорове, други да предявят претенции, след като закупят кучета, че тази порода е тяхна. Но тази пречка, тази бариера за интернационализацията на българското гонче отпада. То вече има свое място и още от утре на всяко международно изложение ще може да бъде представено и съдено, разбира се.
- Естествено, една от основните грижи на БРФК ще бъде да се утвърждават вече завоюваните позиции, да се утвърждава породата на международната арена. Бихте ли добавил нещо по това?
- Аз бих казал, че този факт на окончателно признаване на българското гонче за нас е от голямо значение. Той е и един симптом. Ние не крием, че имаме намерение да регистрираме още една или две породи като български. На дневен ред сега стои българското пастирско куче, така нареченото каракачанско куче, което вече има временен стандарт. Ръководството на FCI даде съгласието си да започнем първоначалните действия по събиране на документация за неговото окончателно признаване. На нас ни е разрешено от вицепрезидента на МФК господин Райзингер да му бъде присъждан CAC след приемането на временния стандарт, което е един добър симптом за бъдеща работа по признаването на породата. Така че, след като България има призната вече една порода, защо да ням догодина и две? Въпросът е да се прекрачи този труден праг. А след това имаме и по-далечни намерения за така наречения жълт барак, едно също оригинално, наше, българско гонче, което притежава най-добрите качества за преследване на заек. Ние все забравяме този изключително емоционален лов с гончета, който нашите бащи и деди практикуваха. Най-добрите гончета за заек са бараците, жълтите бараци. В България има поголовия, има генетичен фонд от това куче и трябва да се започне работа по неговото издирване. Има един барак, който е регистриран в Словения, но той няма да попречи, защото е с други качества и друг екстериор. Така че ние ще направим следващите стъпки в тази насока – за признаване на още български породи. Вече движим процедурата за българското пастирско куче. Ще бъде много трудно, намя да скрия, защото ревност към нас проявяват някои от нашите съседи. Кучетата им имат български произход, закупени са от България, но те се мъчат да ги регистрират или най-малкото да ги представят като балканско пастирско куче с три разновидности – едно от България и другите от тях, с което, разбира се, ние няма да се съгласим. Ние не искаме да бъдат проигравани българските национални интереси в кинологията, което е ставало в миналото, за съжаление, и мога да го кажа и пред представители на пресата. Балканското гонче е чисто наша порода, която беше подготвена от български специалисти. Разбира се, грешки има и във висшето ръководство на БЛРС, което не е обърнало внимание, заело е неблагоприятна позиция в случая и документацията е предадена на друга съседна държава, която го е регистрирала като собствена порода. Това е един жалък факт. Такова нещо ние няма да допуснем в никакъв случай и ще отстояваме нашите национални интереси докрай. Разбира се, с позволените средства.
- Вече широко са известни Вашите лични усилия, влагането на авторитет, на знания, на инициативи за създаването на тази порода, както и за другите, които споменахте. Затова бихте ли си задал сам един въпрос, като бонификация? Може би сме пропуснали нещо в интервюто. Или едно пожелание за себе си, за БРФК.
- Аз бих казал, че нашата федерация, макар и за кратко време, извървя труден и сложен път. Но този път тя трябваше да измине, за да може да се нареди достойно сред останалите киноложки федерации в Европа. Иска ми се тя да продължи все така, независимо от трудностите. Няма киноложка федерация в света, която няма свои проблеми. Колкото и парадоксално да звучи, това е може би една от най-сложните обществени структури. Бих казал даже, че у нас проблемите са по-малко. Вижте Гръцката федерация, която е разцепена, Румънската, Чешката, Руската, които също са разцепени. Не искам да давам повече примери. У нас също има центробежни сили, но аз мисля, че ръководството на федерацията, пък и големите киноложки деятели в нашата страна проявяват разум и ние вървим напред. Иска ми се да продължим този път при запазване на нашите киноложки традиции и нашето национално достойнство в кинологията. Отстъпване няма и на трябва да има. Ние сме страна с много стара киноложка култура. В разкопките, които се правят, са намерени кучета, датирани от 7-6-то хилядолетие преди Христа. Даже с последните архиологически находки се променя представата за възникването на отделни породи, на цели групи в кинологията. Примерно се смяташе, че молосите са създадени след като Александър Македонски се връща от похода до Индия, довежда тибетския дог и става кръстосване с наши местни породи. Аристотел ги е описал. Имайте предвид, че Аристотел е написал първия наръчник по кинология. Най-универсалният учен на всички времена не е забравил и кинологията. Поради това се смяташе, че тогава са създадени молосите. Това е около 400-300 години преди Христа, а ние намираме едно куче в Плевенско, датирано от около 6000 години преди новата ера, което има всички белези на молоса или на предтеча на молосите. Това означава, че тази порода е съществувала по нашите земи няколко хилядолетия преди Александър Македонски да доведе тук тибетския дог. Това също е безспорно, защото историята се знае, че един от царете е подарил едно куче на Александър Македонски. Кучето му умряло, но царят имал още две и изрично го предупредил, че ще му подари и друго куче, но трябва да положи изключителни грижи, защото при него остава само едно. Това е една действителна случка, описана от историците, която остава в аналите на световната история. И тогава, в онова време – четири века преди Христа, хората и то владетели на определени държави, са имали представа каква ценност представлява една порода кучета. И вижте как нещата се напасват исторически, генеалогично. Най-големият учен Аристотел, единственият корифей според мен, който е написал и първия наръчник по кинология, е възпитал и най-великия пълководец – Александър Македонски, а пък той довежда кучета и създава цели породи. Най-големият пълководец фактически дава един нов тласък на развитието на кинологията тук, на Балканите. Тук, на Балканите и в древна Финикия, и в древния Египет са създадени най-древните породи. И макар, че Европа сега е много напред, като се погледне дълбоко в историята, има за какво да ни завижда.
- Тази малка историческа разходка, която направихте, фактически затваря кръга от бъдещето, което начертахте, до началото, положено в древни времена. Благодарим ви за това интервю.
|
| [Обратно в За гончето] |
|
|
|
