|
|
 |
| В медиите |
|
 |
|
Международно признаване на българските породи кучета
сп. "Лов и Куче", септември 2012 |
|
Мечтата може да се сбъдне
Едва ли има истински българин и родолюбец, който да не иска постиженията на българския народ да получават международно одобрение и признание. Защото именно това признание доказва тяхната значимост.
През своето многовековно съществуване българинът е създал много породи крави, коне, овце, кози, свине и др. Неразривно свързани с неговия бит са и българските породи кучета – българското гонче, българския барак и българското овчарско куче. Създадени и утвърдени за да му помагат в лова, в опазването на дома и на животните, те са получили неговото признание за тяхната необходимост и ефективност. За съжаление не така стоят нещата на международно ниво. Недостатъчно познати и недостатъчно представени на международната киноложка общественост, българските породи кучета все още не са получили полагащото им се международно признание.
Не бива да забравяме и другите български породи кучета – алестото гонче, трицветното гонче и др., които за съжаление все още нямат потенциала, поголовието и готовността за международно признание.
Българско гонче - с поред класификацията на FCI спада към Група VI, секция 1.2 – гончета със среден ръст. В миналото е било специализирано основно за лов на заек, а в последните 40-50 години в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на всякакъв космат дивеч. Притежава великолепни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост. Средно на ръст, със силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат.
Българското гонче е една от най-старите ловни породи на Балканския полуостров. За това свидетелстват запазилите се до наши дни писмени и културни паметници от древността, картини и др. Сведения за българското гонче се намират в трудовете на Ксенофонт и Арион, живели и творили в периода около VII - VI век пр.н.е.. Тези кучета са били използвани за лов от траки, келти и илири. Според словенският кинолог д-р Локар, още в периода около 2000 година пр.н.е. древните Елини ловували с гончета от този тип. Изледователят Хегедорф изказва становище, че нашите гончета имат азиатски произход. За разпространението на тези кучета на Балканският полуостров, както и по други места са спомогнали войните, които са причина за пренасянето им от една страна в друга. Друга основна причина е и това, че кучетата често са ставали разменна монета или са били подарявани от владетел на владетел в знак на доброжелатество.
По време на турското владичество, завоевателите кръстосват местните ловни кучета с доведените от тях малоазиатски хрътки, а в последствие и с дребноръстовите си и бавно гонещи гончета. Съществува предание за провеждането на изпит в околностите на Шумен, където прочутото гонче на Митхад паша на име Мурад заслужило десет златни лири, което ще рече, че е успяло да прекара дивеча 12 пъти пред очите на на ловеца. Същият този Митхад паша казвал на българите „пазете копоите си, щото те нямат равни”... Запален по нашите гончета бил и друг валия, Плевенският управник – Осман паша. За него се знае, че когато след дългата обсада на Плевен русите го задържали бил на лов и заедно с съпътстващите го хора имало соколи и шест лудогорски гончета. Първото нещо, което помолил пленникът било да бъдат нахранени и добре гледани кучета му...
Доказателство за българския произход на гончето са картините на чешкия художник Ярослав Вешин, който е живял и творил в България от ноември 1897 год до 1915 год. Много точно е пресъздаден характера и екстериора на българското гонче в картините му „Връщане от лов”/1909 г/, „По следите на дивеча” /1910 г./, „Ловец (Есен)” /1910 г./, „Ловец с хрътки” /1911 г./, „Връщане от лов” /1911 г./; „След лов на сърни” /1911 г./; „След Лов” /1915 г./.
Най-новата история на българското гонче, започва през 1968 година, когато д-р Тодор Гайтанджиев написва първият стандарт на породата, което обръща внимание към автохтонните кучета. В края на седемдесетте години Българският Ловно Рибарски Съюз (БЛРС) построява по италиански модел, новаторска за онези години Ферма за Чистопородни Ловни Кучета (ФЧЛК) в гр.Русе. Резултатите не закасняват и още през месец юни на 1981 година, по време на провеждащото се тогава в гр. Пловдив, Световно Ловно Изложение - EXPO’81, страната ни показва Българското гонче като обособена и самостоятелна порода. Спазено е важно изискване на МФК за международно признание - да се представи кучето на световната киноложка общественост. За целта около 250 гончета са показани на участниците в Световното ловно изложение ЕКСПО'81. Общото впечетление, изразено от всички международни киноложки съдии е положително. Този момент се оказва своеобразен връх в българската киноложката дейност, който Световната Киноложка Федерация (МФК) оценява и поканва БРФК за асоцииран член. На този мащабен форум Българското гонче получава известност и с него имат честта да се запознаят водещи кинолози от целият свят, които впоследствие разнасят информация за съществуването му повсеместно.
В периода от 1978 до 1985 година се извършва бонитировка на 350 кучета, изготвя се необходимия стандарт и се предлага на МФК в Белгия нейното утвърждаване. През 1986 година се изготвя нов стандарт на породата от д-р Виктор Лозенски, който е предложен на Международната Федерация по Кинология за утвърждаване. От МФК одобряват под временен номер 334 стандарта на българското гонче, но по-късно изискват допълнителни сведения и документи, които не са предоставени и логично гончето ни е свалено от регистрите на международната федерация.
Най-важното за всяка порода е обособяването на вътрепородни линии. Основни разплодници, използвани през 80-те години, родоначалници на линии са: Цар № 419/83, Боби № 125/81, Асен № 404/83, Мурджо, Маджар № 974/90, Шопар и др. Към настоящия момент съществуват няколко обособени вътрепородни линии с които се работи и няколко стари линии, които се въстановяват и развъдчиците се стремят те да не изчезнат. По-известни родоначалници на такива кръвни линии са Тарзан, БалканI, Джони, Арап, Горан и вече по-новите линии създаващи се от Рамбо, Самурай, Боби, Ат, Арго, Чавдар и др. Достойни техни синове са Бруно, Чалдо, Оскар, Блонди и т.н. Посочените елитни мъжки кучета, използвани по линии в развъждането, създадоха потомство, което се разпространи в цялата страна. Много ловци-кинолози, привърженици на породата, помогнаха за нейното усъвършенстване и разпространение. Ловците развъдчици Борис Ласков, Боян Папазов, Петър Димов, Николай Тотев и други, чрез прецизна селекция по отношение на ловни, физически и екстериорни качества постигнаха за кратко време чистота на породата и я утвърдиха в ловните среди. Техни достойни наследници са Сълко Литов от Карлово, Сейхан Мухарем от Разград, Георги Узунов от Брестник, Пенчо Христозов от Бодрово, Васил Замфиров от Вършец, Иван Кръстев от Торос и др.
За щастие през последните двадесетина години у нас се забелязва нарастващ интерес към отглеждането и ловуването с българско гонче и нормално на дневен ред излиза основната цел пред породата – нейното международно признание. За целта бе създаден и Национален Клуб Българско Гонче (НКБГ), който обединява в себе си голяма част от развъдчиците, ползвателите и обикновените любители на породата. Една от най-големите задачи на НКБГ, който е член на БРФК е международното признаване на породата и в частност сертифицирането й от най-голямата и най-уважавана киноложка организация в света - МФК. С помоща на всички любители породата ще постигне този дългоочакван успех в най-скоро време!
С нелеката задача за международно признаване на българските породи са се заели Българска републиканска федерация по кинология (БРФК) и членуващите в нея киноложки клубове - Национален клуб българско гонче (НКБГ), Национален клуб български барак – твърдокосместо ловно куче (НКББ) и Национален клуб българско овчарско куче (НКБОК). За целта БРФК привлече един признат капацитет от международната федерация по кинология (МФК) - д-р Миливое Урошевич. Сръбският специалист заедно с представители на клубовете по породи извърши в началото на май 2012 г. пълно телеметрично замерване на внушителен брой представители от всяка една порода. Освен това клубовете продължиха да извършват такова замерване по време на провежданите от тях екстериорни изложби, което доведе до обхващане на достатъчен брой кучета и набиране на добра представителна извадка, даваща възможност за достоверно статистическо обработване на получените резултати.
В същото време по клубове продължава развъдната дейност, включваща основно издаване на родословие на всички отговарящи на стандартите произведени кученца и издирване, създаване и утвърждаване на нови кръвни линии и запазване на съществуващите.
Важен етап в признаването на всяка порода е представянето й пред международната киноложка общественост. Това бе направено от българските породи по време на провеждащата се в град Варна от 16 до 26 юли международна киноложка изложба. На нея присъствуваха повече от половината от членовете на УС на МФК, няколко члена на научната комисия на МФК, която има пряко отношение към признаването на породите, много международни съдии, участници и публика.
На 19 юли 2012 г. дефилираха българския барак и българското овчарско куче. Голям интерес сред специалистите предизвикаха бараците, които бяха щателно оглеждани.
На 21 юли 2012 г. бяха представени българските гончета. С клубното знаме начело, облечени с еднакви тениски и шапки, водещи много изравнени екземпляри, членовете на НКБГ представиха по един великолепен начин породата. Кратката историческа справка за породата поднесена на български, английски и испански допълнително впечатли и заинтригува международните специалисти. След дефилирането се състоя специализирана екстериорна изложба на 29-те представители на породата. Кучетата бяха съдени от д-р Миливое Урошевич. Интересът към породата не стихна до края на изложбата.
Гледайки репортаж от изложбата по една национална телевизия се почуствахме чужденци в собствената си страна. Беше отбелязано в репортажа кой водач на куче е първи, кое чуждоземско куче е победител и т.н. И нито дума за представянето на българските породи. Нито дума за това най важно за нас като българи събитие. Защо ли се учудваме.
Българското гонче бе представено на испанската киноложка общественост на страниците на електронното списание Captiva la caza en la Red, брой 5 от 2012 г. стр. 72-85.
Предстои още много работа до окончателното признаване на българските породи. Убедени сме обаче, че това, което зависи от нас ще бъде направено. Както казва една поговорка - ще направим каквото трябва, пък да става каквото ще.
д-р Делчо Кочанков – председател на НКБГ
д-р Христо Кънев – председател на НКББ
|
| [още статии] |
|
|
